Толкова близка и едновременно сякаш непозната, винаги има нещо ново за откриване на Витоша. Планината, която сякаш не забелязваме в ежедневието си, белите дробове на София, вдъхновението на Алеко, Вазов и десетки родни автори, Витоша е най-отличителният белег на българската столица.
Витоша
Витоша е единствената куполообразна планина в страната ни, което вероятно поражда и популярното (и невярно) твърдение, че тя има вулканичен произход. В основата има почти правилна кръгла форма с диаметър между 20 и 25км. Намира се в непосредствена близост до София и Перник. На територията ѝ се намира най-стрият природен парк на Балканския полуостров, създаден е през 1934 година. На Витоша се заражда и българското туристическо движение, за чийто старт се смята първото масово изкачване на Черни връх, предвождано от Алеко Константинов. На 27 август 1895г. повече от 300 души покоряват витошкия първенец заедно. Днес планината край столицата е най-посещаваната в страната.
В древността е носила името Скопиос, което означава „острота“ на гръцки. Името Витоша се среща за първи път в документ от XIв. и произходът му се смята за тракийски, като вероятно означава „разделна“ планина.
Със своя първенец връх Черни връх с височина от 2292м. Витоша се нарежда на 4-то място по височина у нас.
Средната надморска височина е 1500м., но планината може да се похвали с още доста върхове над 2000 м – Голям резен (2277м.), следват го Скопарник (2226м.), Карачаир (2208м.), Купена (2196м.), Малък резен (2182м.), Ярловски купен (2173м.), Голям Котор (2113м.), Самара (2108м.), Лъвчето (2052м.), Селимица (2041м.), Сива грамада (2003м.) и др.
Паркът предлага множество възможности за летен отдих, туристически маршрути, природни и културни забележителности. Основните постъпи от София се намират по северната дъга на града през кварталите Драгалевци, Симеоново, Бояна и Княжево, откъдето има асфалтови пътища и редовен градски транспорт, но може да намерите туристически маршрут от почти всяка точка на планината – както през високите села Железница и Бистрица, които гледат към София, така и през южните Кладница, Боснек, Ярлово, както и високопланинското Чуйпетльово, откъдето извира река Струма. Една от най-големите реки в България, пресича страната на юг и се влива в Егейско море.
Витоша предлага и отлични условия за всички видове зимни спортове, разполага с 45 хектара трасета и писти за ски, сноуборд, шейни и други. Сред най-известните писти са Стената, Синя писта, Златна писта, Витошко лале 1 и 2, част от които не функционират в момента.
Хижите
Общо хижите, хотелите на територията на Витоша са над 40, както и има около 10 заслона, сред които най-известни са хижа „Алеко“, „Белите брези“, „Бай Кръстьо“, „Камен дел“ и др.
Освен пешеходен и ски туризъм, Витоша има изградени велосипедни и конни маршрути, както и множество катерачeски обекти, привличащи любителите на алтернативните спортове.
Боянски водопад
Голяма атракция особено на пролет представлява Боянският водопад, който е забележителен със своята височина от 25 метра и живописната природа наоколо. В ясни пролетни дни по време на топенето на снеговете на Витоша, Боянският водопад може да бъде видян от центъра на София. Боянската църква е вписана като културен паметник на ЮНЕСКО, а на територията на парка се намира и Драгалевският манастир.
Пещера Духлата
Витоша крие и най-дългата пещера в България: това е Духлата до с. Боснек, дълга 17 600 м. Със своите близо 16 км галерии, разположени на 6 етажа и с 6 подземни реки пещерата е забележително формирование.
Витоша е богата на минерални извори, като такива се срещат в селата Железница, Панчарево, Княжево, Рударци. В южната част на планината пък има карстови извори, най-популярният от които се намира над с. Боснек в местността Врелото.
Друга специфична черта на Витоша са каменните реки, които се срещат само на Витоша – те са струпвания на големи скални блокове, заоблени от течаща вода и изветрянето. Най-известни вероятно са каменните реки в местността „Златните мостове“.
Разнообразие на видове
Предвид непрекъснатия туристически поток е забележително разнообразието от флора и фауна на Витоша. Срещат се над 1500 вида висши растения, (които съставляват половината от растенията изобщо срещани в България); 236 вида птици, 120 от които гнездят в планината; 11 вида прилепи, защитени от закона, (но все пак заради туризма оставащи все по-малко), както и намаляващи на брой заради бракониерство, но разнообразие от едри бозайници, сред които диво прасе, сърна, благороден елен, вълк, кафява мечка. Срещат се зайци и други дребни бозайници, както макар и рядко, дива котка.
Тези и още безброй са причините, които правят витошката синя и нежна осанка най-ценното качество на столицата ни, а симбиозата и с града превръщат София в уникално в световен мащаб място.